Комиксът - много повече от гледане на картинки

В нашето общество витае усещането, че комиксът не е сериозна литература за четене, че той е просто нахвърляни смислово една след друга картинки с някакъв добавен текст. Изтъква се, че комиксът е четиво, което служи само за забавление и запълване на някой скучен следобед. Ако се припознавате в някое от предходните изказвания, то трябва да ви подчертая, че бъркате! Позитивите от този литературен жанр са много. Тук ще ви представя само някои от тях:
 

 КОМИКСЪТ ПОМАГА НА ДЕЦАТА ДА ЗАОБИЧАТ ЧЕТЕНЕТО 
Много хора, особено подрастващите, които имат проблем с четенето, могат да подобрят това си умение, възползвайки се от силата на този визуален инструмент. Множество изследвания в последните десет години доказват, че комиксите са харесвани от младежи, които смятат други литературни жанрове за прекалено предизвикателни откъм обем или отегчителни откъм сюжет. Със своята интензивна визия и фокус върху сцената и героя, комиксът може да бъде много по-ангажиращ и увлекателен от други литературни медии, като например романи или разкази.

Комиксите помагат на младежите да подобрят читателските си способности, необходими им, за да разбират текстове с по-висока степен на трудност. Те са своеобразно междинно стъпало, подготвящо ги за следващата по-сложна стъпка в света на 'безкрайния' текст.

От комиксите човек може да научи неща, които обикновено намира за скучни, като факти от историята, астрономията, биологията или друга образователна информация.
 

 КОМИКСЪТ НИ ПОМАГА ДА МИСЛИМ НЕСТАНДАРТНО 
Според професор Дейл Якобс (2007) от университета Уиндзор, Англия, комиксите изискват от читателя да намира смисъла на творбата, използвайки „множество модалности“ - т.е.  помага му да възприема информацията за действителността по множество начини. Читателите на комикси трябва да обработят едновременно няколко компонента – визуални, пространствени и текстови и да интегрират тези компоненти в едно солидно, стабилно разбиране на историята.

Комиксът има притегателна сила за децата. Той е забавление, но за разлика от играта на таблет или телевизията, четенето на комикси включва много по-сложна обработка на информацията. Ако към четенето на стандартен текст, което създава много комплексно разбиране на съдържанието, се добавят още компоненти - като визуалните*, звуковите*, жестовите, пространствените, то тогава вече нямаме основание да гледаме на комиксите като на опростена версия на текстове с низ от картинки. Още много изследвания остава да се направят относно неврологичните ползи от четенето на комикси, но е очевидно, че има много повече в този жанр от просто „гледане на картинки“.
 

 КОМИКСЪТ Е НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ИСТОРИЯ ЗА СУПЕРГЕРОЙ 
Когато говорим за комикс у нас, много често хората правят директна връзка със супергероите на холивудкато кино Супермен, Спайдърмен, Айрънмен, Жената-котка, в което няма нищо лошо. Много от тях са тръгнали точно от нарисуван комикс. Но знаете ли, че можете да прочетете комикси и графични новели на различни теми, извън супергеройските? Поредици като ТинТин или небезизвестните у нас Пиф, Дигидаксите, Астерикс или прекрасната поредица, с която ПУРКО дебютира - МУМИНИТЕ!
Тези поредици дават много по-голям кръгозор и тематика. Съдържат разнообразна информация и пресъздават светове, изпълнени с не по-малко динамика и емоция, облягащи се на различни философии за света.
 

*Визуални - Комиксът се рисува на блокове, свързани и взаимодействащи си по различен начин. Свързаността и взаимодействието са визуалните компоненти.
*Звукови- Текстовете в комиксите са обикновено оградени в балончета. Чрез тях при четенето на историята човек бързо се ориентира на кого принадлежи съответната реплика и асоциира съответен глас. Асоциираните гласове са звуковите компоненти.