ЕМА

“Дъщеря ми е на три и половина, имаме книгата за Ема отдавна и не сме я чели от много време, но скоро я купих отново като подарък за по-малко дете и тя се сети за нея, та вчера я чух как си я “чете” сама в стаята. Не подслушвах дълго, но чух няколко изречения от типа “Ема има голяма къща”, “Ема е ядосана”. Картите не съм ги разглеждала, може би ще е добре да разкажете повече за тях и употребата им.”

Родител

“ Ема. Един прекрасен ден" е книгата, която задоволява нуждата от самостоятелно четене у дома. Снощи имах много мила случка със сина ми, която ми се прииска да разкажа точно тук. Имахме уговорка да четем три книги преди сън, но той предпочете да поиграе още малко, за сметка на което книгите станаха две. След като ги прочетох, Матей ме погледна и с цялата си сериозност каза: "Мамо, но на мен много ми се чете. Ще си прочетата третата сам. Би ли ми подала ЕМА?"

Ох, тези деца! Чудесни са и ежедневно се удивлявам на способността им да намират собствени решения и да разпознават нуждите си.

За онези от вас, които още не "познават" "Ема. Един прекрасен ден" - това е книга, описваща един ден от живота на едно момиченце. Специалното в нея е, че на всяка страница има по едно изречение, изобразено с пиктограми. По пиктограмите децата се научават да "четат" сами. Безкрайно подходяща е за ентусиасти в четенето, които все още са много далеч от първи клас. Отново 100% българско производство от изд. Пурко с автор Десислава Йорданова. На Деси ще съм вечно благодарна за това безупречно изпълнение от идеята до изработката на книжното тяло."

Пирина Воденичарова, родител и създател на общността “Нито ден без книжки”

“Аз ползвах книгата за Ема от библиотеката и много се хареса както вкъщи( на 2г. ми дъщеря), така и на работа (с деца в предучилищна възраст).”

Учител и родител

“Книгата и картите (Ема) подарих на детската градина и обратната връзка е много добра, използват ги и работят с тях. Вкъщи имаме само книгата “Ема…” засега и малкото дете (2 г.) казва какво прави Ема, някой път много небивали и смешни неща измисля, а голямото (5 г.) чете по пиктограмите и е много доволен. Това е книга, която той чете на малкия си брат и е голема фукня. Между другото от нея научи “откъде изгрява слънцето”, но буквално. Също така си нарисува календар на дневния ритъм, който известно време постоя на хладилника и местеше по него едни магнити, но не продължи дълго това. И много обича да демонстрира емоциите на Ема, изобразени в края на книгата, особено “гняв”. Честно казано на този етап аз не съм се намесвала в ползването на книгата, защото виждам, че те сами измислят неща, но бих я предложила по нов начин, следвайки предложенията в нея и на сайта ви.”

Родител