Шоколадовата експлозия или как децата четат една книга - on loop

Дискутираме кои книги са хубави за децата и кои не. Всеки възрастен има собствени критерии и логична обосновка. Понякога, увлечени в постигането на конкретни умения у детето, забравяме, че то може само́ да реши към коя книга да посегне. Така, като има свобода в избора, една скучна за него книга няма да прекърши желанието му да опита отново.
Ролята на библиотеките е голяма. Обществените библиотеки, особено техните детски отдели, не са особено популярни у нас. Отчасти това е така, защото не са реновирани. Не разполагат с удобства и пространства, където детето свободно да се движи и да си избира книги за четене. Малко наши библиотеки набавят нови детски книги, а те са всъщност книгите, които са най-разбираеми и близки до децата, защото отговарят на възприятията им и времето, в което живеят. Сред вечните бестселъри, разбира се, има много изключения, но не те създават разнообразието. Правя паралел с обществените библиотеки в Германия, гъмжащи от деца, които се търкалят по земята или се сгушват в някой барбарон с книга в ръка. След училище, на път към вкъщи - муш - в детската библиотека. Може да прекараш целия ден там, стига да държиш на глад.
Свободният избор е силата, която тласка децата към четенето и то от най-ранна детска възраст. Така се появяват и любимите книжки, които се учат на изуст и се четат отново и отново. А реплики като „Сбълка! Не стадо! Пингпонг казва ято от пингвини. Разбла ли?“ могат само да ви радват и дават спокойствие. Детето ви обича книгите!